Еклектики

"ОХ, СТУДЕНО МИ Е

Какво ли мисля,
когато зяпам в онази точка?

За предишния си живот,
в който бях мъж? - Да, от миналото ми
наследих суетата, няколко дребни
лоши навика, болката в дясното слепоочие,
страха от удавяне, далечния хоризонт,
суровата си откритост и инструментите
на отчаяния Пигмалион.
Може би за водите на язовир „Искьр"? Или тези на Лета?
За чаша джин? - Да, с три кубчета лед и
резен лимон по здрачаване, а в ъгъла грамофонът пуска:
„Забравил шутът ранга свой ... забравил шутът ранга свои..."
За онзи вой, който разкъсва тъканта?
За добротата и злото? - Гордите сиамски близнаци,
търпеливо ги храним и неразумно галим
по главичките им.
А какво ще кажеш за майка си и баща си? - Те остаряват, изоставащи
с всеопрощаващата обич: взех я, носих я,
излапах я до капчица; а какво получих насреща?
Замисляш ли се за словото? За славата? За съблазните?
За елегантните мраморни пръсти на Юдит?
А приятелите ти къде са? - Изчезнали са
в битки, в кабинети или Отвъдното,
отишли са зад граница или просто потънали в себе си.
Спомняш ли Звездния Мишелов? Боян Магесника?
Зелената Сова? Черният Мачо?"
Мирела Иванова