Пейзаж, рисуван с чай

Романът "Пейзаж рисуван с чай" е ключово произведение за разбирането на естетиката и философията на Милорад Павич, един от най-влиятелните съвременни сръбски писатели. Чрез комбиниране на реалност и измислица, както и исторически моменти с актуални теми, текстът показва света като пространство изпълнено с неочаквани паралели. В тези паралели, а също така в самото повествование, читателят играе активна роля - не само поради начина, по който избира да чете романа (главите могат да бъдат разглеждани хоризонтално или вертикално подобно на кръстословици), но и като обект на неизразената любов на главната героиня. Павич поставя под въпрос концепции като идентичността, свободния избор и предопределението, търсейки тяхното отражение от времето на ранното християнство до периода при Тито. След издаването си през 1988 г., романът печели престижната награда “Меша Селимович” и е преведен на 12 езика.