Друга приказка. Стихотворения

Когато си мислиш за мен, представяй си пустиня, в която под последната дюна се натрупват сълзите на малък ручей. Тук има и суха пчела, която е прелетяла през възможното лято и с хоботче замръзнало смуче прашец от снежинки. Ураганът размахва прашни чаршафи и ги издухва в небето, а мокро коте мечтае да бъде птица. В гнездото му свети светулка нощем... Или пък тъмна струйка кафе оформя образа на момиче.

Направи жест - измисли ме с плитки от катранен цвят и доверчиви зеници, които учат как да задават въпроси. Дай ми циганска баница, намажи раните ми със слюнка и запали липите покрай пътя като празнични свещи! Животът ми не е този, в който започвам деня с кафе пред компютър или завършвам вечерта с два пръста водка без флирт; той е само един кратък сън.

Затова когато помислиш за мен, виж чайка - спяща върху соления камък в синевата. Тази птица сама си прави пътя, гнездото и яйцето; тя е майката на себе си. Когато крещи обаче всъщност звучи като песен.

Като мислиш за мен... по-добре избягвай горчивите размисли. Слез до някоя стара гара и поръчай кафе със сметана; почерпи случайно минаващо циганче – така без причина щастливо… Аз не знам кой влак трябва да изпусна или кой трябва да хвана.