Човекът, който ядеше смъртта

Жан-Луи Попие притежава впечатляващ калиграфски стил и живее в периода на Френската революция. Той не проявява интерес към политиката, нито е част от революционното движение, но работи в Палатата на правдата, където задължението му е да записва смъртните присъди на хората, осъдени на гилотината. Никога не е имал възможност да види самото устройство за екзекуции. Всекидневният му живот тече спокойно и едно събитие с привидно маловажно значение променя всичко. Може ли човек да спаси нечия душа от гилотината, ако всеки ден по време на обяда си поглъща лист със смъртна присъда? Има индивиди, чийто живот остава незабелязан – те са невидими, безмълвни и нереални, без следи в пясъчната пустиня на човечността. Не знаем откъде идват сред нас и когато напуснат – защо и накъде заминават. Такъв е човекът, който приема смъртта.

„При Борислав Пекич ме впечатлява неговото невероятно разнообразие и смелостта му да пише различни произведения; той свободно преминава между жанровете без страх от недоразумение от страна на читателя.”
Владислав Баяц