Последното убежище

В тази книга великият майстор на литературата Решат Нури се завръща към спомените си от времето, когато е бил запленен от театралното изкуство.

Зимна буря с неочаквани снеговалежи обхваща анадолската степ. Малка гара, където влакът е блокиран от натрупалия се сняг... И един уютен салон, който предоставя подслон на измръзналите пътници в купетата. Така започва разказът за група герои, които в този момент откриват силната връзка помежду си – дълбоката и старателно скривана любов към театъра. Именно през тази нощ те вземат решението да променят посоката на живота си и да създадат театрална трупа, отдавайки се напълно на това начинание.

С помощта на Сервет бей, потомък на заможен турски паши, започват усърдната работа по изграждане на репертоар с европейски и турски пиеси, проектиране на декори и костюми и безкрайни репетиции. Ентусиазираната малка трупа бързо расте и тръгва по андалузките земи. Успехите идват един след друг заедно с миговете щастие, любов и страдания.

Докато пише романа си, Решат Нури осъзнава наближаващия край. Той желае да предаде опитността си от значителните исторически промени в Турция – революцията през 1908 г., падането на султанството и провъзгласяването на Република Турция; всички тези трансформации влияят върху обществото. На фона на тези събития романът поставя основите за развитието на съвременния турски театър.

Неумолимата болест му попречва да довърши всичко планирано. Живял като духовен водач в Истанбул и Анадола или представлявайки ЮНЕСКО във Франция, близо до края на живота си (1889–1956), Решат Нури намира сили за написването й – последното му убежище. Той оставя своето послание: следвайте мечтите си независимо от трудностите!