Болгары - первые европейцы

Съвременна България се намира в югоизточния ъгъл на континента Европа. Площта й е около 111,000 квадратни километра, а населението наброява приблизително 9 милиона души. По отношение на размер и брой на жителите страната заема между дванадесето и тринадесето място сред петдесетте европейски държави, но остава сравнително непозната за много от тях. Не е нужно да търсим причините за това явление тук; все пак основният фактор може би се крие в факта, че през последните пет десетилетия България не е генерирала „лоши“ новини, които да я изведат пред медиите и информационните агенции. През периода на комунистическото управление (1944-1989 г.) у нас не са се случили събития подобни на тези в Чехословакия, Унгария или Полша – което по мнението на някои не е толкова положително. Демократичният преход и установяването на пазарна икономика също преминаха мирно и без кървави инциденти като тези в Румъния или Русия. Освен това страната ни успя да избегне гражданската война, която продължава да разтърсва съседна Югославия.

В България няма сериозни етнически или религиозни конфликти въпреки разнообразието от национални малцинства и различни вероизповедания (православие, католицизъм, ислям и юдаизъм). Специалистите дори започват да говорят за българския модел на етническа интеграция, който осигурява мирно съжителство между различните общности. Това обаче интересува повече учените отколкото главните редактори на медии — което е жалко. Важно е хората от Европейския съюз - чийто член ще стане България след няколко години - да имат познания относно историята й както и самата страна.

А ако не знаят всичките подробности поне трябва да са запознати с факта, че именно върху територията на днешна България възниква първата напреднала цивилизация в Европа още през V хилядолетие пр.Hr., а техните творци могат по определен начин да бъдат наречени първоначалните европейци. Също така важно е те да разберат значимостта на приносите от българската държава през Средновековието – периодът когато са поставени основите за развитието на модерната европейска култура.

Тази концепция за национална държава бе успешно реализирана между VII-XIV векове и послужи като пример вместо универсалната християнска структура; освен това мисионерството на българите сред славянските народи оставило трайно наследство до ден днешен с оглед близо половината територия и население в Европа.

От тази необходимост произлиза идеята авторът da напише настоящата книга с цел попълване поне частично празнотата във знанията относно България сред широката публика.
/Божидар Димитров/