Нещо за четене

В едно царство, което може би не е било съвсем истинско царство, съществувала интересна традиция. Властта там била изборна, подобно на нашата. Според тази традиция, след смяна на правителството веднага боядисвали статуята на националния герой в цветовете на новото управление.

Смените били чести и с всяка нова боя детайлите на паметника започнали да изчезват. С времето той се обезформил и загубил своята идентичност.

(Лекарите лесно могат да станат обект на спорове – затова тук ще ги наречем „лекари“. Но това не е важно за историята ни.)

Какъв ли е бил истинският цвят? Какво стои под всички тези слоеве боя? Започнал спор между хората; всеки твърдял, че неговият слой боя е най-старият. След дълги разправии решили да потърсят специалисти по въпроса. Под светлините на прожекторите те започнали внимателно да отстраняват слоя след слой боя. Когато стигнали до последния слой обаче, установили, че под него няма абсолютно нищо - нямало никаква статуя.

Тук възниква въпросът: какво точно е задържало боите? Защо са оставали толкова дълго?

Историята всъщност изглежда празна и безсмислена... Няма абсолютно никакво значение за мен или моето произведение! Просто решавам да си играя с думите като един истински творец с особен поглед към света.
Не губи време – вземи паричките си и иди прочети!