Писма до Петър

25 януари
Днес, когато се прибирах от Матрицата, отново си тананиках "Не ме гледай така, момче", но вместо да продължа с текста "и всеки твой поглед е зов", осъзнах, че пея нещо различно. Беше около девет часа и врабчетата вече чуруликаха под прозореца ми. Проверил бях пощата и вкъщи планирах да прочета книгата на Хелер Агнеш „Маймуна на велосипед“. Докато чета, щеше да ми се стори странно внезапна сълза – напълно неуместна и явно без причина. В тази книга имаше изречения за Лукач и Солженицин относно кучешката смърт; как убиецът остава такъв дори когато убива друг убиец; как добродетелният човек печели дори при загуба; както и за една осемнадесетгодишна момиче, решило да счупи ореха на истината за света - но впоследствие разбрала, че истина всъщност няма. Последното малко обърка ума ми.

Преди това бях направил чай от липа и закусвал кисело мляко с хляб. По-късно обядвах зелева салата с кисело мляко. Прочел бях Ани Илков: размислих си дали има смисъл да записвам мислите си - думите са празни! След това излезнах навън за разходка и купих вечеря.

Към Женския пазар планирах да взема чай от мента и лайка, а също така няколко деликатеси като салам (все пак бих искал те да ми го нарежат). Очаквах обаче отказ или спорове със служителите там - сигурен бях, че хората ще реагират недоволно към забавянето в опашката. Но идеята за рубрика пред телевизията ми хрумна: без коментар – просто показвайки ситуацията.

Прибирайки се след покупките на плодове зеленчуци (ябълки, портокали), срещнах приятелка по пътя; набързо й разказах плановете ни. Освен това вече бях нарисувал новите картички с гатанки за Трявна.

По обратния маршрут щях да минем през книжарницата Библиополис – уговорихме кога можем да рисуваме картичките на желаещите клиенти. Чух фраза „ако лесно се отказваш значи не го обичаш“ — написах на един приятел какво мислех относно нашия общ филм: Самотници ли? Когато седим близо един до друг... Усеща се как сме свързани чрез дишането… Споделих му шлагер “Любовта трае една седмица”.

Разказах още на друг мой приятел колко много любов оставям зад себе си — но усещам вдъхновение! Писмо написано без предварително решение било е нарушено обещание към самия мен (да не пиша).... Решението беше веднага ясно — започвам писанията до теб!

В този момент осъзнавам важността им точно тук по улиците край Неофит Рилски докато тананикам свои мелодии...