Парижката Света Богородица

„Парижката Света Богородица“ е най-известното произведение на Виктор Юго и представлява една от най-популярните книги във Франция, преведена на множество езици. Този забележителен исторически роман, чиято сюжетна линия се развива през 1482 година в Париж под величествените кули на катедралата, разглежда теми като любовта, съдбата, архитектурата и политиката и успешно пресъздава атмосферата на средновековието в началото на модерната епоха.

В романа са изградени незабравими персонажи – сред тях са гърбавият Квазимодо, който безумно обича циганката Есмералда; свещеникът Клод Фроло, терзаем от собствените си демони; просякът Клопен Труйлфу и кралят Луи XI. С дълбока трагична ирония това произведение олицетворява изключителното въображение на Виктор Юго. Както отбелязва Ф. М. Достоевски в предговора към руското издание на книгата, основната идея зад творчеството му може да бъде определена като „основната концепция за цялото изкуство през деветнадесети век“, а самият Юго е един от първоначалните й представители. Това е християнска идея с високи морални ценности: възстановяване правото на угнетения човек, потискан от условията около него и обществени стереотипи. Идеята за оправданието на унизените и маргинализирани лица също присъства тук […] Всеки би могъл да разпознае Квазимодо като символ на пренебрегвания френски народ от средновековието – нем звукопреграден и обезобразен индивид с необикновена физическа сила; в него постепенно се пробуждат любовта към живота и стремежът за справедливост.

Книгата включва 235 внимателно подбрани иллюстрации от известните визуални адаптации на романа през XIX век. Авторите им са утвърдени френски художници, които създават запомнящи се графични изображения както главните герои, така и реалистично представят историческия контекст в Париж по времето когато се развиват събитията в историята. В нея има също няколко рисунки направени лично от Виктор Юго.