Атанас Далчев в Солун и Истанбул

Книгата на проф. д-р Хюсеин Мевсим не само представя "непознатия Далчев", но служи и като важен инструмент за ново тълкуване на поетиката на Атанас Далчев, фокусирайки се върху детските спомени, травмите и начина, по който те могат да бъдат преодолени чрез писателския процес. Този труд комбинира литературно-исторически подход с психографски анализи, география и времеви контексти в личното творчество. Всички изследвания на Хюсеин Мевсим потвърдиха убеждението ми, че литературата е свързана не само с периода на своето съществуване, а и с мястото, от което произлиза и което запазва през времето.

Според д-р Антон Баев,

работите на Хюсеин Мевсим внесоха свежа перспектива в изучаването на нашата литературна история през последните години. Те предизвикаха еманципация и “кинематографично” вдъхновение чрез диалози, спомени и документални материали; разкривайки непознати аспекти от живота на българските творци. Портретите от миналото оживяват в сценарийни разговори и емоционални полемики между изследователя Хюсеин Мевсим и героите му. В неговото ново „фотоувеличение“ – този път посветено на личната съдба на Атанас Далчев – изпъкват сцени от солунския период до цариградската епоха, които трансформират лирическите мотиви в незабелязани досега философски идеи. Пред нас стои един обновен образ на Далчев – екзотичен, ярък и уникален; той ни шепти: „на годините бързеят не всичко отнася...”

Професор д-р Евдокия Борисова