Тринайсет. Капан за мисли

Миражът се появява от жажда
В пустинята, сред пясъчни слова...
Поставете следобеда върху вятъра
от музея на безчувствената памет.

Когато изгубиш посоката,
градината е изпълнена с пчели и цветя.
Започвай своя път – той те очаква.
Намирай възела и после го разрязвай.

Остава казаното слово,
до дясното ми рамо тече планина,
с тихия шум на бърз поток.

Времето е сянка на момиче;
далеч ще намерим своето пристанище.

(Всеки ред носи емоцията на един от 13-те.)