Книга за българския народ

Темата за недостатъците на властта винаги е била и ще продължава да бъде обект на обществено внимание. В своята сатирична поема „Книга за българския народ“ Стоян Михайловски разглежда характеристиките на деспотичното управление, при което политическата корупция се счита за най-висша добродетел.

Авторът избира османския везир Абдулрахман паша за основен персонаж, като прави аналогия с периода, когато българите все още не са били свободни. Според него успешният управник трябва да държи народа в незнание и подчинение, да управлява чрез разврат и корупция и при необходимост – да прибягва до насилие срещу недоволните.

С творбата си Михайловски индиректно критикува и политическия елит в България, който само две десетилетия след Освобождението многократно е злоупотребявал с положението си.

В „Книга за българския народ“ читателят може да забележи, че старите обществени и политически проблеми не се различават съществено от съвременните, а именно затова тя е посветена на „всички страдалци, унижените, онеправданите и угнетените“.