Козидор

Представям ви откъс от корицата на „Козидор“ от Емо Чолаков, синоптик и телевизионен водещ:

И ето, че ми се отдаде честта да ви представя Ники Русев (как ли го заслужих?). Скъпи мои читатели, Ники е човек, когото ще заобичате още с първия поглед. Точно така стана и с мен.
В днешно време е трудно да се изразяват похвали към българските творци, особено когато става въпрос за нови писатели… Но повярвайте ми! Ники Русев е естествен разказвач… От най-добрите!
Усещането в началото на разговорите ни беше... хм... като среща с Чудомир, Илф и Петров или Дъглас Адамс – всичките наведнъж. Преувеличавам? Може би. Прочетете книгата и ще обсъдим пак.

Лесно може да се определи годината на раждане на Козидор - знаем, че през 2004 той навърши 94 години. Вярно е обаче, че не са имали тържествени събития по случай рождения му ден, защото собственикът на хотела отново попадна в болница.

Неговите наследници очакваха в напрегнато мълчание момента старецът окончателно да напусне този свят и всеки да получи своя дял от неговата голяма империя. За допълнително щастие всички молеха времето да стане по-светло; никой не желаеше да върви зад катафалката под проливния дъжд.

Дъждът продължаваше без прекъсване, а Козидор не показваше признаци на смърт. След стандартна процедура по замяна на батерията той бе изписан и наблюдаваше намокрените пешеходци през прозореца на лимузината си.

Разбира се ние не знаем как точно работи тази батерия или къде може да бъде закупена – това остава тайна само за много богати хора и ограничен брой специалисти.

Когато лимузината спря пред главния вход и портиерът отвори задната врата, наследниците един след друг извадиха чадърите си и тръгнаха в лошо настроение. Старецът отказа всяка помощ със замахването на бастуна си разпръсквайки компанията около себе си. Оставен самостоятелно, несигурно с малки крачки той премина във фоайето на любимия си хотел.

Имаше две основни причини Козидор периодично да попада в болница. Ако някой няма интерес към тях може спокойно пропусне този пасаж."