Последният еничар

„Последният еничар” представлява романизирана версия на историята на Истанбул от 18-ти век. В него се разказва за трансформацията на пленения руски поданик Петру в Саръ Абдуллах, по време на един от най-вълнуващите периоди в историята на Истанбул и Османската империя, изпълнен с мобилизации и конфликти. Сюжетът разглежда също така същността и значението на Бекташкия орден през последните години от еничарството.

Реха Чамуроглу е роден на 20 август 1958 г. Началното си образование получава в Анкара, а средното завършва в Истанбул. През 1968 г. той приключва обучението си по история във факултета по природни науки и литература към Университета „Богазичи”. Той пише за различни печатни издания, основно в списания като «Кара», «Ефендимиз», «Джем» и «Нефес», където работи и като ръководител. Сред неговите публикации са: „История”, „Хетеродоксия и Бабайтата” (1990), „Бекташеството при еничарите и случай Шеррие” (1991), „Утринен вятър: ‚Енелхак’ каза Несими” (1992), „Въртеше се: възприятието за време при бекташеството” (1992), „Алевитство при променящите се условия” (1992), „Проблемите на днешното алевитство” (1993), “Алевитството в 100 въпроса“(без подпис, 1995), "Исмаил" (1999), "Последният еничар" (2000) , "Две и едно" (2001) , "Моментно закъснение" (2005).