Речник на прехода

В този текст са представени подредени по азбучен ред и донякъде обяснени термини, свързани с феномени и личности, които са добре познати на повечето български граждани – както пълнолетни, така и непълнолетни. Те са потребители на културни, субкултурни и медийни продукти, а също така жертви на социалните мрежи и асоциалните си мечти. Поради това вероятно не е необходимо да се съставя речник; той може да бъде разширяван безкрайно и по природа е преходен, дори когато е насочен към бъдещи читатели или изследователи на отминалите времена. Речникът представлява опит за предаване на тази преходност.

Основният фокус тук пада върху продължаващите промени в хроничния преход след 1989 г., който сякаш никога не завършва. Много от поясненията черпят значения от предишни периоди, които вече трудно се разбират, а също така включват асоциации от забравено минало с нови или възкръснали словосъчетания. В задната част на тези думи изпъкват понятийна времева нестабилност и образи, в които човек може да се огледа (за себе си) и да се замисли (в себе си), дори когато огледалото показва извратена картина. Но именно тези криви отражения често помагат за ясното разглеждане на различията в преходността на настоящето - премахвайки излишния грим и претенции за чиста истина.