Народни етимологии

Терминът "народна етимология" се използва от филолозите, за да обозначи спонтанния опит на говорещия да разбере неясни чужди думи или понякога редки и остарели родни термини, като ги свързва формално или по съдържание с други познати изрази. Този подход често се демонстрира чрез изкривени наименования като полуклиника, полюлей, стереопор и сушоар или пък чрез обяснения, например че Коледа е времето, когато колят прасета; че полипът получава името си заради това, че „полепва“, а пържола се нарича така защото се приготвя в тиган.

Всъщност стремежът да бъде разбрано едно неясно име означава то да бъде преосмислено. Основната причина за видимата наивност в тези интерпретации произтича от безкрайната любознателност на човека и желанието му да осъзнае непознатото. Затова би било уместно да кажем, че подобни примери подкрепят твърдението, че етимологията е най-популярният сектор в езикознанието. В настоящия лексикон освен простодушните словесни трансформации са включени и примери за неуспешни опити при научното определяне на значенията на думите, които граничат с народната етимология. Главният критерий при съставянето на корпуса беше наличието на фонетичното, семантичното или граматическото преосмисляне както на местна лексика, така и на заемки с цел те да бъдат разбрани и интегрирани в нашата уникална представа за света.