Разкази Т.1: Лъжата че си живял. От Бога до Дявола (юбилейно издание)

НИКОЛА СТАТКОВ – НА 90 ГОДИНИ!

Не вярвам нито в Бога, нито в Дявола и се определям като безбожник. Въпреки това, уважавам християнската вяра на народа ни, която му е помогнала да устои след почти седем века робство под византийска и турска власт. Той е писател – прозаик, сценарист и журналист. Роден е на 1 юни 1932 г. в село Долна Бела речка, област Монтана. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1955 г., а след това работи кратко като съдия в София и четири години във вестник „Вечерни новини“. Повече от тридесет години прекарва в Българската национална телевизия, където дълго време заема поста главен редактор на редакция „Кино“. Написал е множество разкази и романи, както и десетки сценарии за киното и телевизията. Член е на Съюза на българските писатели и първият почетен гражданин на град Вършец. През 2014 г. получава националната награда за белетристика „Георги Караславов“.

Никола Статков представлява изключителен талант сред българските писатели; неговото творчество продължава традицията, започната от Йордан Радичков, но той не може да бъде наречен само "регионален" автор. Герои като Мито Благата дума, Пурко или Милан Голия са толкова реалистични и жизнени, че човек очаква да ги срещне при всяко посещение в българско село. Пише със завладяващ чист език; всеки детайл у него е внимателно обработен – той отлично познава човешката природа както у хората така и у селския живот.

„Децата не осъзнават концепции като старост или смърт“, споделя той също така: “Това прави детството прекрасно - живее се без страх от утрешния ден.“ Статков казва още: „Сега вече съм възрастен; знам какво ме чака напред... Живях честно! Не съм навредил никому; направих добри дела за много хора.” Спомня си рядките случаи когато получил благодарност: “Разбираемо е - тя винаги липсвала.” Обяснява как трудът му с мотикачката ражда плодове под формата на овошки отвън й лозя по двора му — всичко насадено през годините носи своя принос към живота му.

От друга страна перото му пък родило дванайсет книги с разкази или романи; подписвал e единайсет сценария за игрални филми плюс статии та есета… Освен това има любящо семейство — жена си ,дъщеря си , син , четирима внучета + един правнук … Непосредствените роднини остават живи ,както верните приятели . На края добавя : "Дай Боже всекиму!"