Пушкин

Контрастът между творчеството на Пушкин (1799-1837), което е пример за изящество и мярка, и бурния му, хаотичен живот е впечатляващ. Неговите бързи любовни авантюри, увлечението по хазарта, близостта с декабристите и опозицията срещу властта се съчетават със заточение по заповед на Александър I заради няколко неприемливи стихотворения. След това следва завръщане благодарение на Николай I, брак с красавица, чийто пленителен поглед прикрива нейната глуповатост, сблъсъци с полицията и суетността на светския живот. Животът му е изпълнен с ревностни изблици, анонимни писма и трагичен дуел – всичко това формира съдбата на един човек без разсъдък в действията си, но внимателно подбиращ думите в своето творчество. Ако авторът на „Евгений Онегин" и „Борис Годунов" беше писал така както живееше, едва ли би постигнал последователност в успехите си. А ако бе живял така както пише – щеше да бъде уравновесен и щастлив човек. Но той не принадлежи нито към едната категория, нито към другата.
Той е Пушкин.
В своя обширна биография Анри Троая представя загадъчната личност на Александър Сергеевич с дълбочина и правдивост. Авторът възражда неговия образ сред блестящия свят на петербургските салони до тишината в забравени селца; от коварството на дворцовите интриги до магията на поетичното вдъхновение. Читателят вижда познатия Пушкин в нова светлина - различна и многообилна.