Славянобългарска история

За да се изясни напълно значението на „История славеноболгарская", е необходимо да се подчертае нейното влияние върху по-нататъшния растеж на българската литература. Тази творба оказва съществено въздействие върху националното самосъзнание на множество писатели и служи като мощен стимул за развитието както на нашата културна, така и на литературната идентичност. Достатъчно е да споменем имената на няколко важни фигури - Софроний, Априлов, Бозвели, Раковски, П. Р. Славейков и Д. Войников. Многото преписи и адаптации на историята свидетелстват за това как тя е достигнала до всички краища в страната и е вдъхновила много известни и неизвестни книжовници, а също така обикновени читатели и слушатели. Под нейно пряко влияние през XVIII век са написани още два исторически труда - „Зографската история" (позната от препис от 1785 г.) и „История вкратце о болгарословенском народе" от йеромонах Спиридон (1792). „История славеноболгарская" продължава да влияе през целия период на нашето национално възраждане. Името на Паисий остава актуално в общественото ни развитие след Освобождението и присъства в произведенията на редица български автори. Един ярък пример за това е Вазов, който му посвещава една от най-впечатляващите си творби – „Епопея на забравените".
Петър Динеков