Любовникът от Северен Китай

Маргьорит Дюрас (1914-1996) е значима фигура в литературата на Франция през XX век. Тя е родена в Индокитай, който оказва дълбоко влияние върху живота и творчеството ѝ. На осемнайсет години напуска Сайгон и се премества в Париж, където изучава право, математика и политически науки. Първият ѝ роман „Безсрамните“ излиза през 1943 година. Нейният култов роман „Любовникът“, публикуван от ИК „Колибри“, печели престижната награда „Гонкур“ през 1984 г. Сред другите важни произведения са: „Бент срещу Пасифика“, „Морякът от Гибралтар“, „Цели дни по дърветата“, „Модерато кантабиле“, както и известния текст “Хирошима, моя любов”, “Вицеконсулът” и “Английската любовница”.

„Любовникът от Северен Китай“ (1991) представлява интересна интерпретация на оригинала "Любовникът", вдъхновена от несъгласието на авторката с филмовата адаптация на Жан-Жак Ано. В този нов прочит Дюрас задълбочава теми като Индокитай, майчинство, памет и страст чрез своя характерен изчистен стил и чувствен език.

Тя споделя, че книгата би могла да носи заглавия като "Любов на улицата" или "Роман за любовника", но най-накрая решава между две по-сериозни предложения: "Любовникът от Северен Китай" или просто "Северен Китай". Когато научила за смъртта му преди години – през май '90-та – тя не си била представяла такова събитие. Разбрала е също така, че той е погребан в Шадек; синята къща все още стои там с неговите близки и деца около себе си. Хората го помнят за добротата му и факта, че към края на живота си станал много религиозен.

След това оставя работата си незавършена и започва да пише историята за любовника от Северен Китай и момичето - което все още не било част от първоначалния сюжет в "Любовникът". Времето около тях остава извън времевото течение; написала тази книга с голямо щастие да твори! Прекарала цяла година затворена във въображаема реалност между двамата герои до момента пред отплаването им с парахода - момент изпълнен със символика относно заминаването на момичето.