Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

„Керет постига повече с шест абзаца, отколкото повечето писатели успяват с 600 страници.“ – Кайл Смит, Observer

Етгар Керет е най-популярният автор в израелските затвори и един от най-често крадените писатели в книжарниците на Израел. Той създава кратки разкази и е публикувал пет сборника през последните 18 години (разпространявани също така в The New York Times, Le Monde, The Guardian и други), които са многократно преиздавани у нас, превеждани на над 30 езика и адаптирани за над 40 късометражни филма. Освен това преподава в университета "Бен Гурион", получава международни награди и признания. Живее в Тел Авив със своя син Лев ("като Толстой; името му означава 'сърце' на иврит") и жена си Шира Гефен (с която спечелиха „Златна камера“ на фестивала в Кан през 2007 г. за дебютния си пълнометражен филм „Медуза“).

В "Автобусният шофьор, който желаеше да бъде Бог" - първата книга на Етгар Керет на български език - са включени неговият дебютен сборник ("Тръби", 1992) и третият му сборник с разкази ("Щастливите лагерници на Кнелер", 1998). Повестта "Щастливите лагерници на Кнелер" представлява най-дългото произведение на автора и послужи като основа за пълнометражния филм Wristcutters (2006) под режисурата на Горан Дукич, както и вдъхновение за известния комикс "Пицария Камикадзе".

„Изключителен писател... напълно различен от всичко познато досега. Гласът на новото поколение.” - Салман Рушди